Индия в българското книжовно пространство 1878- 1944 г.                                     Тодор Ялъмов      Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.                        Национален Клуб «Приятели на Рьорих»     “Индия представлява от себе си цял свят,   прекалено голям и   разнообразен, за да бъде описан”.                                                                                                               Индира Ганди                                                      Резюме      Издирени и проучени са 315 книги на български език издадени през периода 1878 – 1944 г., които пряко или косвено са свързани с темата “Индия”. Тези книги са издадени с тираж над 400 000 броя, като само половината от 315 книги имат обявен тираж, затова предполагаемия тираж на всичките книги е огромното количество от над 600 000 броя.      Съставен е биобиблиографски справочник по “индийската” тема, като акцентът е върху по-малко познатите писатели, издатели и преводачи. Издирени са биографии на много от тях, снимки и илюстрации на книгите. За първи път “индийската” тема в българското книжовно пространство се изследва целостно и са получени резултати, които потвърждават изключително богатите културни връзки между Индия и България и големия интерес на българите към “страната на мъдреците и загадките” през периода 1878 – 1944 г.   Цел и предназначение. Разработката има за цел да регистрира във възможно максималната пълнота издадените в България книги на “индийска” тема през периода 1878 – 1944 г. /тук влизат философски преводи, художествена литература, езотерика, пътеписи, както и книги от различни области на знанието – география, етнография и др./. Целта бе да се подготви за издаване биобиблиографски справочник по “индийската” тема, като акцентът да е върху биографиите на по-малко познатите писатели, издатели и преводачи.   По своя характер съставената биобиблиография е справочник с научен характер, предназначен за специалисти и научни звена, но ще е полезна за преводачи и издатели, библиографи и библиотекари, преподаватели и студенти, както и за всички, които се интересуват от “индийската” тема. Обхват и обем. Разработката обхваща всички издания на българските книги от 1878 до 1944 г. включително, депозирани и регистрирани в Българската национална библиография, издавана от Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”/1/, съдържаща над 55 000 книги.  Използвани са също изключително богатите и добре запазени фондове на Народна библиотека “И.Вазов” – Пловдив, други държавни и частни библиотеки и библиофилски колекции.    Списъкът на издирените книги на български език по “индийската” тема, сигурно ще бъде корегиран и допълван, защото трудно е да се определи абсолютно точния брой на книгите, засягащи тази тема, т.к. освен трудоемкостта в издирването, явяват се и многобройни затруднения в резултат на допуснати грешки и различия в каталозите, неточности в означенията на изданията, липси в книжните фондове и тълкувания на колко процента книгата е “индийска” и др.  В библиографията са включени и няколко книги засягащи в някаква степен или изцяло района на Тибет и Цейлон, тъй като са много близки към темата “Индия”. Исторически бележки:   Думата “Индия” и днес действа магически на умовете и сърцата на хората живеещи в други държави. От древни времена Индия е представяна като огромна държава с хилядолетна мъдрост, с приказни съкровища и храмове, страна на чудесата и факирите. Представите за една страна, особено далечна и екзотична като Индия, се изграждат постепенно във времето и затова е интересно да се види какво са знаели българите за нея от книгите публикувани в България през първата половина на 20 век.    Българският читател е можел да научи за Индия още през времето на  нашето Възраждане, когато видни наши възрожденци и най-вече Георги Сава Раковски /2/ основават българската индуистика. Техният принос е обстойно показан в книгите и статиите на наши изследователи, като В.Трайков/3/ и други.  Резултати и обсъждане:    Българската индуистика след освобождението от петвековното османско иго, забавило нашето духовно развитие, започва своето динамично развитие. След 1878 г. нашата културна елита, поела възрожденския импулс, освен в периодичния печат и емигрантските вестници, постепенно започва да засилва “индийската” тема и в книжното пространство.        Първоначално това са най-общи сведения в учебниците по география /4, 5/, съновници с “тълкуване на сънищата от индийски мъдреци”/6/, преводни книги, основно от руски език за индийската философия/7/. В началото на 20 век в България има бум на разни духовни школи /спиритисти, теософи, толстоисти и др./, които издават десетки списания и вестници, в които с изключителна популярност се ползват материалите третиращи “индийската мъдрост” и “тайните науки на Индия”. Много от тези материали излизат след това и като книги – пътеписи, статии и разкази на Е. Блаватска /8, Ани Безант /9/, С. Вивекананда/12/, Д. Кришнамурти /10/, Р. Киплинг /11/ и др.       Общо за периода 1878 – 1944 г. са издирени над 315 книги, една цяла библиотека, написана както от български автори /82 книги – 26%/, така от индийски писатели и философи /76 книги – 24%/ и други европейски автори.        Между  чисто “индийските” автори, са световно известни дейци, като Рабиндранат Тагор /22 негови книги преведени на български и няколко посветени на него//13, 14/, Кришнамурти /7 книги/, Мохандас Ганди, Свами Вивекананда и др. За Индия и нейната философия много плодотворно са писали европейци като: Елена Блаватска /8 преведени книги - пътеписи с илюстрации, разкази, теософия/, Ани Безант / 27 книги – основно философия и теософия/, Ч. Ледбитър и др. От българските автори трябва да се посочат Николай Райнов – 5 книги /15/ /създател на Теософска ложа “Орфей” - 1922, а след това и на Българска асоциация Рьорих – 1930/, Софроний Ников – преводач и издател/ след пътуване до Индия през 1903 г. създава Българското Теософско общество /ТО/ и активно издава и превежда индийска философия/, поетът преводач Иван Грозев /в неговата къща отсяда Р. Тагор през 1926 г./ и др. Освен философска литература много популярни са били и книгите пътеписи, както на световно известни пътешественици като Свен Хедин /16/, Курт Бьок, така и на българи, посетили тази екзотична страна – пешеходеца Димитър Дилчев през 1913 г. /17/, Галузеев, В. /18/, Манол Чалъков през 1920 г. /19/ и др.      Изключително популярни са били книгите на Христо Янков / Индуси. Според Пуциковича, Блаватска, Пименова и др. 1912 /20/, с добри илюстрации и преиздавани 3 пъти – 1925, 1929 и 1936 г. с големи тиражи по 3 - 4 000 броя, както и на Слави Генчев /В страната на факирите и милионите богове - Индия. 1943. 10 000 тираж//21/.       Част от книгите са приключенски и криминални романи, в които действието се развива в Индия и макар че авторите да са наблягали на екзотичното и мистичното, те са я популяризирали, затова споменаваме и за тях /напр. Жаколио, Луи. Тъмна Индия. В страната на раджите.1929. //22, 23/.        Нашите читатели през онези години са добре информирани за учението на йогите от преводите на световно известни автори като Йог Рамачарака /24//1909, 1914, 1919, 1923 и 1929/, Вивекананда /за Раджа Йога, 1922/, Борис Сахаров-Аров /25//Йога без учител. 1938/ и от трудовете на живеещият в България руски емигрант Виктор Сеплевенко. Малко знаем за неговата съдба, но той е оставил ярка диря с творчеството и делата си, като преводач и издател. През 1924-1925 г. издава първите две книги на “Агни Йога” на Елена Рьорих – Зов” и “Озарение”/26/, само няколко месеца след излизането им в Берлин. Бил е в преписка с Елена и Николай Рьорих през 30-те години. Основател на Йога движението в България, издава вестник “Йога”, излезли само 5 броя, тъй като списанието е било спряно по настояване на Светия Синод. Самият Сеплевенко е практикувал медитация под ръководството на Шивананда, а впоследствие под ръководството на Б.Сахаров и неговият ученик Лунин. Съвършенно е владеел техниката на медитацията. Издава и трудът на Борис Аров /25/.          .      През 30-те години много популярни са окултните романи на Любомир Лулчев, таен съветник на Борис ІІІ и участник в “Бялото Братство” на Учителя Петър Дънов. Част от книгите му са посветени на Индия, мистичната страна Шамбала и загадъчните Учители – Махатми /напр.: При адепта. 1938//27/, той издава общо 17 книги с огромен тираж  над 45 000 броя. През 1935 г. по негова идея за втори път се превежда “Агни Йога”/28/ и е издадена в два тома в печатницата на Сава Калименов “Братство” в Севлиево, където излизат и други книги с индийска тематика.         През тези години се появяват книги опитващи се да разбулят загадките от живота на Христос /Джонз, Е. Стенли.Христос в Индия. 1927//29/, тайните на магията /30/ /Узунов, В. Магията в Индия. 1909./ или мистериите на великите посветени /31/ /Шюре, Е. Велики посветени. Рама. Кришна. 1919/, които също подсилват интересът към Индия.         До началото на Първата световна война в България са издадени около 45 книги, но вторият, големият бум започва след свършването на войната. През следващото десетилетие – до 1930 г. са издадени над 100 книги, като пикова е 1927, когато излизат 22 книги на “индийска” тема. За този пик явно допринася посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 г., като неговият принос в българската индуистика е от 22 книги/13,14/. След тази година издателите вече посочват и тиражите на изданията, така че се получава количествена картина и на тиражите, които главоломно растат. Така през десетилетието 1920 – 1929 г. тиражите на посочените 16 книги /от общо 107/ достига 58 000 броя, а през следващото десетилетие 1930 – 1939 г. за посочените 60 книги /от общо 80/ е вече 198 000 броя. Макар войната да прекъсва този засилваш се интерес към всичко индийско, издателите успяват през 1940 –1944 г. да издадат още 30 книги с тираж 170 000 броя. Така за целият период на изследването 1878 – 1944 г. в нашата страна на “индийска” тема са издадени 315 книги с обявен тираж /само за половината книги/ 430 000 броя. Ако се приеме среден тираж 1 500 на книгите с необявен тираж – то се получават още около 200 000 броя или общо българският читател е получил 315 книги с тираж над 600 000 броя.     Индия през периода 1878 – 1944 г. е застъпена с над 300 книги на български език с фантастичния тираж от над половин милион книги!     Това е една голяма библиотека от над 300 книги посветени на “страната на чудесата” и практически по-голямата част от българите, живеещи в началото на 20 век са познавали Индия от тези книги и този значителен поток от произведения е бил неразделна част от нашето национално духовно развитие.      Тези 315 книги са едва 0,5 % от цялото книжно море в България, но по въздействие и проявен интерес на читателите, разкриват една изключително богата картина на духовен обмен между България и Индия.     Изследването представя картина, която ще премахне разпространената заблуда, че у нас са издавани редко и малко книги за Индия, но също ще надхвърли и некои оптимистични очаквания, че могат да се съберат най-много  50 - 100 книги засягащи тази интересна тема.      Този първи опит за биобиблиография по темата “Индия” частично е публикуван /32/, но едва след пълното му публикуване ще помогне по-пълно да се задоволят библиографско-информационни потребности, ще създаде и предпоставка за пълна и обобщена картина на превежданите и издаваните книги по тази тема, с възможност за научно-изследователска работа и практическа приложимост.     По своя характер библиографията е справочник с научен характер, предназначен за специалисти и научни звена, но ще е полезна и за преводачи и издатели, библиографи и библиотекари, преподаватели и студенти, както и за всички,  които се интересуват от “индийската” тема.      Биобиблиографията “Индия и България” е под печат, но една дискета с електронната й версия ще се предаде на библиотеката на Центъра за източни езици на СУ, за да могат специалистите да я ползват.      Използвам случая да благодаря на всички, които подкрепиха изработването на тази биобиблиография – служители от Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”, Народна библиотека “Иван Вазов” Пловдив /г-жа Сл. Шопова и Полякова/, Клуб “Приятели на Индия” /г-жа Е. Камова/, Клуб "Приятели на Рьорих", притежателите на частни библиотеки: Н. Кафтанджиев – София, С.Нейчев – Варна и др.                                                                 Изводи: Съставена е библиография на 315 книги издадени на български език през периода 1878 – 1944 г. и които пряко или косвено са свързани с темата “Индия”. Съставен е биобиблиографски справочник по “индийската” тема, като акцентът е върху по-малко познатите писатели, издатели и преводачи. Издирени са биографии и снимки на много от авторите и преводачите, събрани са илюстрации на книгите, представящи бита и културата на Индия.        За първи път “индийската” тема в българското книжовно пространство се изследва цялостно и са получени резултати, които подтвърждават изключително богатите културни връзки между Индия и България и големия интерес на българите към “страната на мъдреците и загадките” през периода 1878 – 1944 г.                                                                           Литература: 1. Български книги. 1878 – 1944. Библиографски указател. Т.І-VІІ. С., 1981. НБКМ 2. Раковски, Г.С. Съчинения. Обесн. бележки от М. Арнаудов. С., Държ. печ., 1922. 751 с. 1150 тир. – Университетска библ. Кн. 18. 3. Трайков, В. Видни българи от периода на Възраждането за Индия. сп. Светилник. № 5, 2003. 4.Кайдоц. Полезни сведения за азиатските народи. Индустан. /Индия/. Прев. Н. Найденов. Пловдив. сп. Ум и здраве. скоропеч. Пловдив. 1888. 44 с. 5.Герд, Александър Яковлевич. Учебник по география. І-ІІІ. Пловдив. изд. и печ. Д. Манчов. 1891 – 1892. ІІ. Азия, Австралия...Прев. И. Груев. 1891.79, 93 с. с ил. 6. Кушлев, Т. Коев. Съновник. Тълкование на сънищата според азб. нареждание от различни египетски и индийски мудреци и астрономи, с трепетник и зодии за момичета и момчета. С., печ. Г. Петров. 1893. 56 с. 7.Нирвана. Будийско предание. Прев. от рус. Н. Боев. С., Придв. печ. Бр. Прошекови. 1906. 36 с. 8.Блаватска, Елена Петровна. Из пещерите и усоите на Индия. Прев. от руски. Тутракан, печ. Мавродиев. 1909. 468 с. с ил. 3 лв. /В кн. авт. означен Радда-Бай/ 9. Безант, Ани. Древната мъдрост. Едно кратко изложение на теософското учение. Прев. от нем. Ф. С., Теософски комитет, 1906. VІІІ, 271 с. 1 л.табл. 10 Кришнамурти, Дж. При нозете на Учителя. Прев. от ориг. С., Теософско изд., 1911. 44 с. 1л. портр. І издание.В кн авт. означен Алционе /Кришнамурти/. 11. Киплинг, Ръдиър.Из книга на джунглите. Прев. от англ. Н. Щър-банов. С. (печ. Либер. клуб) 1910 (кор. 1909). 40 с. — Евтина библ. № 4 12. Вивекананда, Свами. І. Как да победим себе си. Обуздаване вътрешната природа. /Раджа Йога/. С., Ст.Атанасов. /печ.С.М.Стайков/. 1922. 65, 30 с. 13. Тагор, Рабиндранат.  Дом и свят. Прев от фр. Николай Райнов [С. предг. „Поезията на Тагора" от Николай Райнов]. С., Г. Д. Юруков. 1922. 198 с. 14. Тагор, Рабидранат. Садхана. Пътят към съвършенство. Прев. В. Ставрев. Пред. от Н.Райнов. Поетът и мъдростта му. С., Акация. печ. С. М. Стайков. 1926. 206 с. – Натурфилософско четиво № 24. 15. Райнов, Николай. Светилник на душата. Апокрифи /из живота на Буда и Исуса/. С., Ст.Атанасов, 1920. 71 с. 16. Хедин, Свен Андерс. В царството на ламите. С., Ст. Атанасов. 1919. 40 с. 1,50 лв. – Библиотека Маяк Избрани книги за юноши. №37-38. 17. Дилчев, Димитър Йорданов. На път около света. Европа, Азия, Африка и Индия. От пешеходеца... Враца. Центр. печ. 1913. 16 с. 1 л. портр. 18. Галузеев, В. В Индия. Разкази на един всесветски пътешественик. С., Ал.Паскалев и сие. печ.Либер.клуб. 1919. 127 с. с ил. 19. Чалъков, Манол Г. До Индия и назад. /приключения и впечатления/. Какво научих от факирите. 1920. 12 с. 20. Янков, Христо. Индуси. /Според Пуциковича, Блаватска, Пименова и др./ Пловдив, друж.печ.Работник, 1912. 32 с. с ил. 30 ст. – Из живота на народите. 21. Генчев, Слави. В страната на факирите с милионите богове – Индия. С., печ. Прогрес. 1943. 35 с. 10 000 тир. – Библиотека Около света. №3. 22. Жаколио, Луи. Кладенецът на мълчанието. /Таинствените дворци в Индия./ Прев. И.Иванов. С., Ст.Атанасов. печ. Нов живот. 1929. 250 с., 4000 тир. 23. Жаколио, Луи. Тъмна Индия. В страната на раджите. Прев. И.Иванов. С., Ст.Атанасов. печ. Нов живот. 1929. 255 с., 4000 тир. 24. Чатерджи, Брахман и Рамачарака, Йог. Потайната религиозна философия на Индия. С прил. Ясновидството на индуските мъдреци или Пътят към съвършенство от същия автор. Прев. И. Момчилов. С., 1909. 136 с. 25. Аров, Борис. Йога без учител. Практ. Ръководство за развиване на висши псих. сили: ясновидство, яснослушане и пр. Съставил... С., В.Сеплевенко. /печ.Задруга/ 1938. 42 с. 1000 тир. – Библиотека Гнозис №2. 26. Листа из градината на Мория. Кн.І-ІІ. С., Виктор М.Сеплевенко. 1924 – 1925. І. Зов. 1924. 157 с. ІІ. Озарание. 1925. 232 с. 27.Лулчев, Любомир. При адепта. /Окултна повест/. С., Ст.Атанасов. печ. Задруга. 1938. 48 с. 2000 тир. /Второ издание 2000 г./ 28. Агни Йога. Севлиево. печ. Братство. 1935. 352 с. 1000 тир. Предговор на Сава Калименов. /Превод от руски на Сава Калименов и Елиезер Коен/. 29. Джонз, Е. Стенли. Христос в Индия. Прев. от англ. В. Х. Московска, Е. Б. Хаскел. М. Т. Добровски. С., печ. Гладстон, 1927. 192 с. 30. Узунов, Васил. Магията в Индия. Магия или хипнотизъм? С., Т. Бъчваров. печ. С.Стайков. 1909. 35 с. Библ. Спиритизъм и наука. Г.І. №5. 31. . Шюре, Едуард. Велики посветени. Рама. Кришна. Хермес. Моисей. Орфей. Питагор. Платон. Исус. Кн.І-ІІ. С., Ст. Атанасов. 1919-1923. І. Светилата на Изтока. 1919. 172 с. – Библ. Най-хубавите книги. №33 – 42   ==Публикации==   * 2004 г. - Ялъмов, Тодор. Индия в българското книжовно пространство (1878-1944 г.) сп. „Светилник, 2004 г., 6 бр. с. 42-43.   * 2009 г. - Тодор Ялъмов. Индия в България. Индия в българското книжовно пространство (1878-1944 г.) сб. „20 години "Индология" в СУ "Св. Кл.Охридски", Доклади от международната юбилейна конференция, проведена от 29.06. до 2.07. 2004 г. в София. - София, 2009, Университетско издателство "Св.Кл.Охридски" с. 419-425.