Постинг
01.02.2012 23:41 -
Общи медицински термини в българския език, хинди, урду и непали - произход и значение
Автор: kubera
Категория: Политика
Прочетен: 2123 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2012 16:51
Прочетен: 2123 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.03.2012 16:51
Общи медицински термини в българския език, хинди, урду и непали - произход и значение
Т. Й.Ялъмов , Я.Й. Шопов.
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.
Резюме
Намерени са над 650 общи или сходни по значение и произношение думи в българския език и езиците урду, хинди и непали, свързани с медицината /части на тялото, болести, психологически качества на човека, професии, социални и религиозни термини свързани със здравето и други/. Изследването на тези медицински термини допълва разработките на Института за древни цивилизации /с намерените хиляди топоними и етноними/ и подтвърждава по убедителен начин, че в езиците урду, непали, хинди и в районите където се говори на тези езици /Индия, Пакистан, Непал/ са останали богати следи от директни древни контакти на тези народи с жив древнобългарски език.
Намерените многобройни древно-български етноними /около3000/, български медицински термини /над 650/, роднински термини /около 100/ в Индия, Пакистан и други райони на Азия, трасират пътя на българите в един обширен интервал от време , който може да достига до дълбока древност /още преди възникването на писмеността/.
Особено значение, след намирането на археологични находки на учебни пособия по акупунктура в България /Ilinkina.1994/ придобива и въпросът за приноса на древните българи в източното медицинско знание /Акупунктура, Аюрведа, Йога и други/.
Тези разработки поставят остро и по нов начин въпросът за етимологията на много български думи /включително и медицинските термини/, които са смятани за чуждици и които трябва да бъдат преразгледани.
Цел: Издирване на сходни думи и медицински термини в българския език и урду, хинди, санскрит и непали и търсене на техния произход.
Материал и методика. Използвани са речниците: Хинди-английски Shakespeare /1834/, Урду-хинди – английски Platts, John T. (1884), Непальско-русский язык./1968, 38 000 думи/, Русско-хинди словарь /1957, 23 000 думи/, Русско-непальский словарь /1975, 25 000 думи/, Тибетско-русско-английский словарь с санскритскими паралелями /Рерих, Ю., 1983,65000 думи/.
Те са съпоставени с известните, редки и остарелите думи в българския
/ Български тълковен речник /1976/, Речник на редки, остарели и диалектни
думи /1974/, Български етимологичен речник //1971, 1979 и 1986/, Илчев,
/1969/, Добрев /1995/.Извадени са общи или сходни по значение и
произношение думи и медицински термини съдържащи се в българския език и
езиците урду, хинди, непали и санскрит /части на тялото, болести,
психологически качества на човека, професии, социални и религиозни термини
свързани със здравето и други/ и е изследвана тяхната етимология.
Исторически бележки. Още акад. Державин /1946/ демонстрира, че българите по своя произход «принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи». До тези заключения той достига на базата на палеолингвистичен анализ, направен от акад. Н. Марр /1925/. Съвременните разработки на българските изследователи по този принципно важен въпрос: Петър Добрев /1995/, Явор Шопов /1988, …/, Шопов и др. /2002, …/, Попганчева и Ялъмов /2002/ , Мутафова /под печат/ и други убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източно-иранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци и са изиграли ключова роля при формирането на индо-европейската езикова общност. Част от тях се смесва при колонизирането на Индия с местното население и е осъществила връзката между европейската и индийската компонента на индо-европейците. Смята се, че началото на този процес е станал около 1500 г. пр. Хр. в горното течение на р. Инд /Кашмир и Пенджаб/.
Намерените многобройни древно-български етноними /около3000/, роднински термини /около 100/ в Индия, Пакистан и други райони на Азия, трасират пътя на българите в един обширен интервал от време и пространство, който може да достига до дълбока древност /още преди възникването на писмеността/ и обхваща огромни райони на Азия.
Лингвистични бележки. Степентта на сродство на българския и прабългарския език с източноиранските, западно-иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии /Шопов и др., 2002а/. Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо от турското влияние върху българския език. Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002; Попганчева, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно-ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002).
Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо- арийските езици (хинди, урду, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в). При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език.
Сходни медицински термини в български и
хинди, урду и непали
Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на сходни медицински термини в български и хинди, урду и непали. За хинди е използван Карманный хинди- русский словаръ. (1958), за урдуPlatts, John T. A dictionary of Urdu, classical Hindi, and English. /1884/, а за непали Непальско-русскийсловарь/1968/.
В тези речници намерихме над 650 общи или сходни по значение и произношение медицински термини в български и хинди, непали и урду. Най висока е корелацията на българския и урду в изследването на думи изразяващи медицински термини – около 550 термина и роднинско родство - над 100 думи.
Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска спрямо хинди и урду. Това навежда на мисълта, че в хинди, непали и урду са останали следи от директни контакти на народите, живеещи в района на Индия, Пакистан и Непал с жив древно-български език. Хинди и урду съдържат значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени от директни контакти с жив език и ирански народи, санскритските думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици.
За улесняване на изследването намерените медицински термини бяха групирани в няколко раздела: човешкото тяло, болести, психологически качества на човека, професии, социални и религиозни термини свързани със здравето и други.
Древните българи са притежавали изключитлно дълбоки и обширни познания както за обкръжаващия ги материален и духовен свят, така и за човека, включително и общирни медицински знания. Тези знания и наблюдения са ги вградили и в езика си, в който зад всеки медицински термин прозират дълбоки наблюдения, отчитащи различни състояния на болния или здрав човек.
Особено значение, след намирането на археологични находки на учебни пособия по акупунктура в България /Ilinkina.1994/ придобива и въпросът за приноса на древните българи в източното медицинско знание /Акупунктура, Аюрведа, Йога и други/.
Тук привеждаме някои примери от намерените термини .
Болен – това състояние се отразява с многобройни думи, отчитащи различни форми на болеста. Bolna – вия, рева; bhulna – греша, забравям; tutna – немощен, отпаднал от старост; apatu – апатия, тромав, неловък; kasal – за-късал, бавно действащ, муден.
Съвъкупявам, копулирам – тук имаме голямо изобилие на термини и думи, богато описващи това действие: dabana - копулира със..., притиска надолу /ебана?/; jufti - копулира със... , /чифти – чифтосане?/; pihan пъхам, пъхтя; tarna – зачевам / турям?/, kamar – копулирам /камара?/; drusk – груб, ригиден /друсам?/; parwana – любовник; kacha – копулира със... /качва се?/; bhaphna –зачева /бахна, хакна ?/ jurna копулира; lagna – свързвам се, копулира /лягам?/;
Пенис – kir - пенис; khara –прав, изправен, еректен; krur- груб, причинявам болка; pushpika пенис, пикочен канал; virya – здрав, енергия; cur – амулет, връхна точка, пръстен даван на булката.
Човешко тяло: bhadra - брада; vrat - врат; gargara - гаргара; dhabbal – дебел, голям човек; dabel - дебил; jigar - джигер, черен дроб; dapu – дупе, анус; parda – клепач; maddu – подутина /тестис?/;
Изводи
Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици.
Намерените многобройни български медицински термини в Индия, Пакистан и други райони на Азия, трасират пътя на българите в един обширен интервал от време и пространство, който може да достига до дълбока древност и обхваща огромни райони на Азия.
Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.
Тези разработки поставят остро и по нов начин въпросът за етимологията на много български думи /включително и медицинските термини/, които са смятани за чуждици и които трябва да бъдат преразгледани.
Ползвана литература:
Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН
Български тълковен речник (1973) 3-то изд.Наука и изкуство 1133 с.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531, 594
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат, с.203-7
Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002 г., София, стр.6.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173
Добрев П. (1995- а) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”, София, 189 с.
Добрев П. (1995-б) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с.
Donchev S.(1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70.
Златарски В. (1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574, бел.13.
Илинкина, В. Кодирани знания за лечението в археологическите паметници открити на територията на България /ІV хил. пр.н.е. до Х век/. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация -същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002 г., София, стр.16.
Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56
Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва.
Кафтанджиев, Н. Петър Димков добре познатият...непознат. Сафия, Хрикер, 2004, 388 с.
Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Наукаизнание, София, 316 с.
McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976
Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372.
Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София.
Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.
Непальско-русский язык. Королев, Н.,Кудрявцев, Б. /ред./ Москва, СЭ, 1968, 1326 с. 38 000 слов.
Platts, John T. (John Thompson). A dictionary of Urdu, classical Hindi, and English. London: W. H. Allen & Co., 1884.
Попганчева, М., Т. Ялъмов. Сходни думи и изрази в българския и непалския език. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема:
Древната Българска цивилизация - същност и значение за формирането
на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002 г., София, стр.13.
Рерих, Ю. Тибетско-русско-английский словарь с санскритскими паралелями. Москва, Наука, 13 тома, 1983-1989. 65 000 слов.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.
Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь. Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с.
Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с.
Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с.
Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen,& Сo.,
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183
Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10.http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30. http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, сп. Авитохол, под печат. Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (под печат-б) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в Българияи Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с. Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. Христов, Вл.Езотеризмът и лечителството на древните българи. с.478-498.Авитохол. Исторически сборник. Том І. Новият прочит на Българската древност. София, Рал-Колобър. 2005. Ялъмов Т. България и Тибет. сп. Усури..№ 12, 2004. Ялъмов, Т. Индия в българското книжовно пространство 1878-1944 г. сп. Светликът. № 6., 2004. с.42-43. Ялъмов, Т. Приносът на сем. Рьорих към най-старата българска история. с. 86-70. - в кн. Древните българив основата на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. Доклади и съобщения от Първата общобългарска конференция. София – 18-20 октомври, 2004 г. София, Дафна. 2005. 208 с.
Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10.http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30. http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, сп. Авитохол, под печат. Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (под печат-б) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в Българияи Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с. Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. Христов, Вл.Езотеризмът и лечителството на древните българи. с.478-498.Авитохол. Исторически сборник. Том І. Новият прочит на Българската древност. София, Рал-Колобър. 2005. Ялъмов Т. България и Тибет. сп. Усури..№ 12, 2004. Ялъмов, Т. Индия в българското книжовно пространство 1878-1944 г. сп. Светликът. № 6., 2004. с.42-43. Ялъмов, Т. Приносът на сем. Рьорих към най-старата българска история. с. 86-70. - в кн. Древните българив основата на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. Доклади и съобщения от Първата общобългарска конференция. София – 18-20 октомври, 2004 г. София, Дафна. 2005. 208 с.
За българския език, санскрит и хинди
Какво се случва в Индия? Индийски вариан...
Зависимостта на САЩ от Китай и други твъ...
Какво се случва в Индия? Индийски вариан...
Зависимостта на САЩ от Китай и други твъ...
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
Седемте смъртни гряха
Етимология на названието луканка ,и подк...
Седемте смъртни гряха
Етимология на названието луканка ,и подк...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари